Клиничният психолог д-р Джордан Питърсън: Йерархичното поемане на споделена от всички отговорност е ключът към свободата
Джо̀рдан Пѝтърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по " Психология " в Университета на Торонто, създател на книги за самопомощ. Той е създател на книгите Maps of Meaning: The Architecture of Belief (1999 г.) и 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos („ 12 правила за живота: противоотрова против хаоса “), оповестена през 2018 година
Неговите научни проучвания засягат логика на психиката, религиозни и идеологически убеждения, както и оценка и рационализиране на личността и на продуктивността.
Питърсън има бакалавърска степен по " Политически науки и логика на психиката " от Албъртския университет, както и докторат по " Клинична логика на психиката " от университета „ Макгил “, където е постдокторант до 1993 година Същата година се мести в Харвардския университет и става помощник, след което – доцент в департамента по " Психология ". През 1998 година се връща в Канада и продължава преподавателската си активност като професор в Университета на Торонто.
Ето и какво споделя той в изявление на Джо Роугън, публикувано от chetilishte.com:
Свободата е добродетел и благодетелен е индивидът, който се стреми към нея особено когато е поробен.
Съдбата санкционира тираните. Тиранията е несъмнено неправилна, само че да се отървеш от нея, не значи, че мигновено ще получиш независимост.
Не по този начин работи действителността. Именно заради тази причина хората избират да останат в някакъв тип робия, макар че им тежи.
От тиранията попадаш в Пустинята, а не в Обетованата земя. Първо – в Пустинята.
Какво е „ пустинята “? Място, където всички са изгубени, никой не знае накъде отива, всички са се озлобили и непрекъснато се карат. Започват да се кланят на подправени идоли, стартират да желаят тиранът да възвърне властта си…
Ето за какво хората се привързват към тиранията. Защото тя най-малко има ориентираща конструкция, колкото и патологична да е в действителност.
Изоставяйки я, не се спасяваш. Всъщност се изгубваш, а да си загубен, не е същото като да си свободен. Никой загубен не е свободен, а просто потопен в безпорядък.
Потънали в безпорядък, всички стартират да се разделят, да се карат, да мърморят, да се оплакват, да си предизвикват лошотии. И това е тъй като манталитетът им към момента е рабски. Все още не знаят по какъв начин да управляват самите себе си.
Единственият противовес на тиранията и хаоса (пустинята) е персоналното вдишване на отговорност от всеки един човек.
Жизненоважно е окуражаването на всеки да поеме отговорност на най-ниско равнище, като стартира от себе си. Докато не се научи и не стане толкоз кадърен, че да стартира да уголемява кръга от отговорности на все по-високи равнища.
Всяка отговорност, която откажете да поемете, ще бъде поета от някой тиранин. Това е същественото предписание на обществените взаимоотношения.
Йерархичното вдишване на споделена от всички отговорност е ключът към свободата.
